Уеб Камерата е достъпна от менюто WEB CAM или на адрес http://tv.ribnovo.com/ss.html
Част от:
Рибново в сезона на сватбите
Автор: Александър Мирчев
Хрущим нагоре, а наоколо е такава красота, че ти се пее.
* * *
Ето го и Рибново се показва. Минаваме покрай голяма тенекиена врата с озадачаващия надпис “Art Gallery for Modern and Surreal Art”.
Рибново е голямо село. Всичките му жители, около 3500, души са мюсюлмани.
Още през ’64-та дошли да им сменят имената, 11 години преди всички останали помаци, заедно с Брезница, Корница и Лъжница. Решили да не се дават. Струпали барикада на пътя и не пуснали “възродителите”. Властта не им простила. Пратили десетина човека в Белене, затрили още толкова в милицията в Гоце Делчев и Благоевград, съсипали живота на мнозина още. Това била четвъртата “кръстилка” на Рибново от началото на века. Оставила им е отпечатък, свили се, но не се научили да мразят.
Карали ги да сменят не само своите, но и имената на умрелите си предци, забранили им да носят шалвари, дори на такетата им гледали като на диверсия. Колкото повече ги мачкали, толкова повече ги ненавиждали. Традицията, религията били отживелица и не се вписвали в представата за новия социалистически човек. Нарекли ги изостанали фанатици. Мнозина си позволяват да ги наричат така и до днес.
Рибанци нямат препитание наблизо. Земята е малко и много камениста. Късметлиите успяват да вземат някой и друг декар под аренда в близките села, другите работят далече, по Дупница, Петрич, София, Гърция, Испания и Португалия. През лятото селото опустява.
